автор: Mariamrad

Аз имам своята причина
за всяка моя добрина
и всяка глупост безпричинна -
тя смисъл има, не вина.
А истината е неизразима.
Защо да я обличам със слова?
Животът ми – безкраен низ причини -
във мен блести с незрима светлина.

Какво да обяснявам още има?
Пак логика да търся ли? Каква?
Не търся даже своята Причина
и няма как да я изобразя.

Тя може би в делата ми прозира -
безмълвна бди и носи Радостта…
Щом така e – значи я намирам
без дори да зная за това.