автор: melodidog

Хей, приятелю,поспри се
и за малко отдъхни,
от тревоги отърси се
глътка въздух си вземи!
Ден след ден те виждам-тичаш
гонят ли те дяволите зли?-
поседни до мен и почини си
как живееш ми кажи?
Гледай,как се променихме,
остаряваме нали?-
и от спринт се уморихме
аз задъхвам се,а ти?
Вечно в луди надпревари
няма време,ни пари
удря ни живота,гдето свари
длъжен си да издържиш...
И не спираме-дерзаем
куражлии сме с мечти
само,че накрая без да знаем
плащаме със самота...Сълзи!
За това съм уморена,
имаш ли и ти такива дни?-
чувствам се безсилна,изтощена,
наранена...И боли!
В тези мигове копнея
за приятели добри
с тях да плача,да се смея
да говорим и мълчим...
После всеки пак поема
в руслото на своите дела,
ала светлина ще грейне-възродена
от приятелската,топла,
силна,ласкава ръка!