Градината на любовта
осъмна в спомени,
а аз съм Ева отлеждаща дърво,
на което няма ябълки.
Змията се е свила
в тънката ми длан,
нарочена за сетен път
да е студена.
Проглеждам през очите на Адам
и се стъмва в погледа ми бавно,
градината на любовта е
за мен затворен храм,
ключът за портата
сред тревите
захвърлен е отдавна.