автор: marsi

Въгленче в душата ми запали.
Погледът ти сякаш ме прободе.
Синъото по кожата ми пари...
и се давя в страст
и не говоря.
В мъжката ти твърдост се разтапя
силата на женската ми същност.
И с ръце,които плахо търсят
кротката тръпчинка до сърцето
сам-сама ще си нарамя кръста.
Изгори ме,пък
тури му пепел.
Да изчезне в рижото на залеза
тази невъзможно зряла възраст...
Вплетени тела,
душите,
мислите,
еротично-хаотични чувства...
Лудо бягство към едно ,,обичам те,,
с притаено
въгленче на устни.