автор: phifo

Осъмна в непознат квартал,
в заблуди губи се и често
вървя по улици и в кал.
/Проектът беше неуместен./
Дали бе първият човек,
със глина налепен, да чака
една минута или век
душа да му дадат след мрака?
Получи ли я - не разбра.
Но в ляво нежно го пресече
една жена със поглед плах,
че още бе получовечен.
И стана някак по-голям -
че слабост с вените му вляла.
Ах, цяла вечност беше сам,
а колко кратко ще са цяло!