Глобализацията постепенно си каза думата. В рамките на двайсетина години пътуването между държавите стана все по-лесно, и накрая се превърна в ежедневие.
Да отидеш на гости в съседната държава вече беше не по-различно от това да отидеш да отидеш на гости при приятели в съседния град, и все по-често се случваше някой да живее в една държава, а да работи в друга.
Езиковите прегради също паднаха. Покрай наплива от чужденци търсенето на хора, знаещи езиците на съседните държави, стана огромен. Беше само въпрос на време живеещите покрай границите да се смесят напълно, а след това населението на по-централните части от страната не се поколеба да последва примера на сънародниците си.
Когато видяха, че границите стават просто формалност, някои правителства решиха, че би следвало да направят случващото се официално. Много малки държави се обединиха, а по-големите, изправени пред съседи като Балканските щати и Обединената Латиноамериканска република, нямаха друг избор освен да се присъединят. Не че имаха нещо против. Всъщност единствените, които бяха против тези сливания, бяха малки групички националисти, които и без това нямаха друга работа, а и никой не си правеше труда да ги слуша.
В крайна сметка всички държави се сляха. Единственото деление беше на провинции, а и то беше с размити граници, тъй като транспортът беше станал евтин и никой не се заседяваше на едно място за повече от година.
Последните оцелели националисти се видяха в чудо. Даже и да тръгнат да протестират срещу международното обединение, останалите щяха да им се присмеят, пък и бяха открили толкова общи черти с националистите от други континенти, че за разединение и дума не можеше да става. Известно време движението претърпя период на упадък. Последователите на национализма изведнъж се оказаха с твърде много свободно време, а техните любими знамена и плакати прашасваха в килерите им.
Изведнъж на един крайно отегчен младеж в източен Банкок му хрумна идеята, която възроди отново национализма. Новината бързо се разпространи от националист на националист, и скоро всички се събраха да я обявят пред останалата част от света. Започнаха масови шествия и митинги, издигаха се плакати, скандираха се лозунги. Много от наблюдаващите гледаха с насмешка, но винаги се намираха и такива, които се вдъхновяваха от плама на тълпите, и на следващия ден се появяваха редом с останалите с плакати в ръка. Национализмът преживя подем както никога преди.
– Пообееда! Пообееда! – скандираха националистите – Земята на три планети! – и поглеждаха предизвикателно към небето.
От там така и не дойде отговор.