автор: rupani

Той не иска да го будят.
Той иска своя кошмар. Иска да живее в света на абсурда. Иска да страда там.
Иска там да го мачкат. Иска с него да бъдат зли. Иска с тях да си играе. Иска да се прави на велик.
Иска да го смъкват от пиедестала. Иска да се възражда от пепелта. За да отиде отново на работа. И по цял ден да се рови в калта.
Тази кал си е внушил, че му харесва, той я обича тази кал. Тази кал го подхранва с надежди. Чист излиза от нея и цял. Когато се върне в кутийката тясна, той залепва към машината; втъква си в клавиатурата пръстите; на монитора очите си дава в дар.
И започва танцът абсурден с компютъра, по десет пъти дава рестарт, през три дена се лекува от вируси, но не спира да търси в безспирен глад. Неговият глад няма засищане, всичко което погълне – повръща, измива си с паста за зъби зъбите и отново отива да гълта.
Отива да си гълта зъбите, които редовно му избиват! Отива да им се смее в мутрите, защото не могат да го убият! Отива на парцал да се прави, опитва се да бъде женкар. Отива да си тегли порно, отива да върши злини. Но злина от него не излиза, злините ги попива той, той е толкова чист, че злината във него се превръща в добро!
Той иска да живее във филмите, в един измислен свят. Но понеже не му е там мястото, гледа един филм по сто пъти, на инат!
Той пее, когато болката започне да не се търпи,
когато бирата свърши в бутилките, когато случайно се свести.
Той моли от всички спасение, но не иска да бъде спасен. Той иска да го погълне бездната, да се обърне нещо във него.
Но земята под него не иска да се разтвори, тя го обича тази земя, не искат да го приемат зад адските порти, пращат го в рая, но той не иска там.
За него раят е тука. Той знае добре, къде е този рай. Но го е страх че няма да го приемат, затова не отива там.
И започва да руши в беса си всички мостове към този свят, той иска да бъде мразен, но оцеляват тези, които го обичат на инат.
Той е природно бедствие, той е божи дар. Той не иска съчувствие, той иска своя кошмар...