автор: melodidog

Стъпки дочувам.Стъпки във мрака,
и тиктакащ часовник-той,пък никой не чака...
Мисли реят ума,и летят безнадзорно,
а сърцето тупти.Цял живот-неуморно!
Ала някакъв лъч озарява душата,
изход правилен мисълта ми намира,
стихват стъпките тихи във мрака,
и изгрява надежда.Тя последна умира!
Ще излезна на показ и коси ще развея,
нека трака часовник,мисълта да се рее...
Аз не съм се предала!Битки още ще има,
досегасе раздавах,а сега ще превземам!
Имам блянове стари,имам нови идеи,
имам вяра във себе си..И мечта да успея!
Стига вече униние!Ще надвия страха си
и с кървящо коляно ще превзема върха си!