автор: haramia

пълзящото по кожата ти отегчение ме заслепява
изострен е слухът до виолетово
и непоносимо е, че чувам сняг
потекъл
между всичките бедра на битието
прости ми лигавите розови подобия
не искам да измислям вишни
но точно тези устни липсваха
и ти
вманиачено канапе и слюнки
разликата между лудите е в цветовете
притвори копнежите, Измислена
танцуващите пролетни коне
са само точици върху платното от илюзии,
захапали съблеченото самочувствие
но ти ела
все някога, когато се родя
ще мога да те
нарисувам