автор: fightingone

Когато се събудиш утре, ще ти дам поема.
Умиротворена тя ще бъде.
Няма да те натъжава.
Няма да те кара да се чувстваш зле.
Просто поема, която ще ти дам,
когато се събудиш утре.

Не съм я писал сам.
Не претендирам за права над нея.
В тялото ти я открих.
В твоята усмивка.
Ще можеш ли да я познаеш?

Под възглавницата си ще я откриеш.
И ако отвориш шкафа, тя ще бъде там.
Учудена ще мигаш,
ще крещиш, “Как трепери!
Голотата й ме поразява! Колко свеж е вкусът й!”

Ние ще закусваме със нея;
На запалената маса от любов,
на резервирано за чудесата място.
С въздушна целувка света ще посрещнем,
когато се събудим утре.

На тъжния хазяин ще я предложим на балкона.
На мечтателите по прозорците.
На ръката помахваща без никаква причина
ще я предложим.
Удивително и най-невероятно нещо,
ще го предложим на целия човешки род,
който ще нахълта в дома ни,
когато се събудим утре.