автор: Scratch

В люляково си спомням Времето,
Дошло да ме срещне,защото съм аз.
Лети!Счупеното ти крило боли,
Но какво пък,дълга призовава...

Времето минава,но преди да го има
Съществуваха само ароматни сухи треви.
Аз помня,тогава ти не летеше,
Тогава(отдавна)ти имаше други мечти.

И после света посивя,убиха го хората,
И Времето люляково вече не облече,
И от тогава насетне слънцето спи
И не ще се събуди,то се зарече.

Хората рушат,шепнеха всички,
В транс,в дива несвяст.Сивото...
То ги задавяше,то рушеше техния свят.
А те бяха просто цветни мечти.

Гениите ще умират млади.
И посредственото пак ще властва,
Хората рушат красивото,
После забравят колко много плащат.

Любов ли?О,да,имаше нещо такова.
Обаче...лети там,лети,де!-
Войната отдавна с нея се справи.
Вече няма музика.

Вече няма рай