автор: kali

Приличам ли на облачния здрач
захвърлила привидностите женски
в душата ми не се надига плач
и отминавам клюките махленски.

Потупвана приятелски с ръка
не виждам полза от тъгата,
въздушно нежна и добра,
присмивайки се на мълвата.

Вижте ги с опулени очи
гледат ме като дебели котки мишка
на мен пък хич не ми личи
да съм държана на верижка...

Така прекрасно упоително е да си ти
да обичаш, пееш и танцуваш
всички търсим щастие,нали,
а щастието те кара да лудуваш.

Затуй прощавайте,почтени хора,
верни на честта и морала,
че с трима кавалери съм в двора
и не очаквам от вас похвала.