автор: Nadya

Разкажи ми приказка
и нека да е дълга,
в края й до сълзи ме разсмей.
После се върни в началото,
харесва ми да съм принцесата
във вълшебството на думите.

Разказвай ме още дълго...,
преди луната да е тръгнала,
докато звездите са в очите ми
и ронят топли бисери,
малки светли знаци за откриване.

После ме върни във облака,
а ти ще бъдеш вятърът,
който ме отнася надалеч
и когато стана тъмна тайна,
ще се разпилея в капките
на най-истинския дъжд,

но всяка приказка си има край,
затова ме връщай във началото,
защото точно в тая искам да остана.