автор: TheViktorian

Пак искам да видя тази луна,
в облака дето успя да избяга.
Страшното мина, но ти не успя.
Сляпо се качваш на грешната клада.

В стръмното скочих - разплисках вода,
с нея умих си очите изпити.
Искам да минеш през тази врата,
клЮчът под моите мигли зарит е.

Силно не викам и грубо не дърпам те.
Нека сама да го видиш! Не чувстваш ли?
Просто недей да сънуваш, моля те!
маската сляпа свали от лицето си!

Пак искам и тази луна да открия.
Пак от дъха й за тебе да взема.
И през очите ми лъч от магия,
в сухите твои живец да прелея.

Как искам да видя и тази луна,
диво под твоите клепки извираща!...