Далечна съм като пристанище
компасно легнало
в душата на моряка -
опитвам с тънка нишка
да придърпвам дните ти нататък.
Но съм солена от желания -
презряла притча за неверници,
изгубили вкуса на тишината.
Липсата опъва нервите.
Разделя ме -
една във двата свята.
И разпиляна от пориви
и от мълчания
се стичам бавно в следващия делник.
В неделя съм очакване,
трепет - в понеделник.
Във вторник се раздавам
на просяци и на наивници
и дълго търся прошката,
за да посрещна срядата усмихната.
В четвъртъка съм концентрична -
подготвям се за петък,
в който кръстът отеснява,
а всеки поглед е пиронен...
В съботата просто се стопявам
като свещичка
запалена на помен.
Усещаш ли
колко е тънко и крехко
времето, което споделяме...