"В летаргия очакваш мен,очакваш огъня,а аз
стоя над теб,сразен от хубостта ти.
Сразен от хубостта ти.
Сразен."
Уилям Карлос Уилямс
"Патерсън"
В онази топла,пъстра есен,
във онзи ден,прекрасен ден,
животът ми превърна се в песен,
щом ти,усмихна се на мен.
И аз попаднах в твоя плен,
сразен от хубостта ти,сразен!
Светове се сляха в единно цяло,
прекъсна се сънят така обикновен,
пак тръгна времето заспало,
почувствах се могъщ и ... победен.
Пред теб коленича плах,смирен -
сразен от хубостта ти ,сразен!
Дори и след смъртта си аз,
потънал във мъртвешки тлен,
ще помня и ще пазя този час,
тъй светъл и проникновен.
Ще съм все още поразен,
сразен от хубостта ти,сразен!
Душата ми покой не ще намери,
ще търси теб,духът ми устремен,
през всички земни и небесни сфери,
докато най-накрая уморен,
до теб ще спре успокоен -
сразен от хубостта ти,сразен!