автор: kaliopa_ina

Очите й сменяха цвета си.
Бавно, но не незабележимо. От познато сини към лешникови. И изведнъж тази сутрин - видимо кафеви. Не, не е игра на светлината, още по-малко грим. Ще вземе да се превърне в брюнетка. И то след две десетилетия платинено руса одисея.
За преглед при офталмолог вече не й се мисли. Вчерашният й се изсмя и каза, че е най-духовитата му пациентка от години. Никакво удоволствие не е да спечелиш класация, в която дори не искаш да участваш. Предишните двете очни светила просто я прегледаха, по-възрастният дори й пробута визитка на познат психотерапевт. Тя го изгледа презрително, то бива подозрение в личностно разстройство, но коя жена ще забрави цвета на очите си. Че нали това се отразява пагубно на целия й гардероб и още по-спешно налага да смени цялата си декоративна козметика. Цялата! Ама това никой мъж не би го разбрал, дори да е очен лекар. Те не правят разлика между седефено синьо, графит, нормално сиво и другите елементарни подвидове моливи за очи. Сега нейните до един бяха за боклука, щото с тези нови кафеви очи… Просто ужас!
Иде й да тръгне по врачки, но е под новото й брюнетно достойнство. Вместо това във фризьорския салон Верчето я поздрави за новите й лещи. Сега шоколадовото било хит, та как се била сетила, че кафеви очи ще й ходят много на новия цвят, в който тя ей сега ще й боядиса косата. Да боядисва! Беше тръгнала просто да си подстриже краищата, ама така и така я заподозряха, че е на гребена на модната вълна, що да си разваля имиджа?
След фризьорския салон я подмина на самата улица съседката й. „Леле, не те познах. Много ти отива.” И други баналности. Отива й, ама не я е искала тази промяна. Е, поне е сигурно, че онази картичката на психотерапевта няма да потрябва. Защото тя за всеки случай си я запази. Освен ако не се е побъркал целият свят, очите й наистина си смениха цвета. Иначе всичко си е същото. Тя разпознава хората, те нея - не.
Ще вземе да се обади на майка си. На нея безнаказано може да каже всякаква глупост. Може да има генетична закономерност в рода им. Майка й е с тъмни очи, но откога ли? „Не. Не съм си сменяла цвета на очите. Ти да не вземаш наркотици?” Директна както винаги. И познато подозрителна. А с какви очи ме роди, маме? „Как така сега са кафеви? На лекар ходи ли? Ей сега идвам.” Вече я чуваше как се облича, гримира и обува едновременно. Това го може всяка жена при спешни случаи, иначе отнема по час два. Всъщност времето е без значение. По-кафеви от това очите й няма да станат. Нито по-сини.
Докато майка й пристигне, ще слезе да купи от любимия й чай. И нещо по-силничко за пиене, ако даде признаци на емоционален шок.
В асансьора се кипреше новия съсед от последния етаж. Тя се запозна с него, понеже не можеше да го избегне. Естествено мразеше да се представя на непознати, облечена в най-грозните си „домашни” дънки. Той изглеждаше патологично. Гледаше я опулено и адамовата му ябълка нервно мърдаше. Не чу добре името му, пък и не я интересуваше.

Христо Христосков беше хипнотизиран от меката красота на жената от петия етаж. Докато слязат от асансьора, усети, че е влюбен. Никога не му се беше случвало нещо толкова необичайно. Той винаги бе харесвал само и изключително брюнетки, блондинките го плашеха. Но толкова топло-шоколадова хубост не беше виждал досега. Сякаш Бог я беше сътворил специално за него. А само преди няколко месеца всички в неговата Църква слушаха беседа за любовта. И после се молиха специално за него, за Христо Христосков, да го сполети най-накрая благословията на влюбването, че отдавна му беше време. Той почти изхлипа от щастие.

Тя изгледа с подозрение новия грозник от блока. Що за звуци издаваше? Да не се задави с нещо? После изхвърча към супермаркета.

Касиерката се вгледа в дамата с водка, чай и бисквити в кошницата. Всеки ден пазаруваше при тях, но днес беше по-различна. Определено не в дрехите. Аха! Очите! И прическата. За кого ли се е стегнала така? Сигурно е замесен мъж, който вечер пие водка, а сутрин чай.

Две години по-късно: Христосков все още страда от несподелена любов. Чувството има неприятната способност да ескалира и вече му е докарало аритмия. И хронично безсъние, съчетано със склонност към дебнене на съседски шумове от петия етаж.
Дияна започна да харесва факта, че има тъмни очи. Не изпитва обичайното за брюнетките желание да се видят блондинки. Има светлокос приятел.
Майка й изведнъж повярва, че е остаряла и сама си постави диагноза: прогресивна склероза. На чай пред всичките си приятелки сподели, че дори е забравила какъв цвят са очите на дъщеря й. Те също бяха забравили.
Касиерката на супермаркета си намери работа в друг квартал. Фризьорката - в друга държава.
Бог и досега не желае да си спомня за онази твърдоглава българка, чийто цвят на очите смени, за да срещне любовта. След подобен шанс тя се възползва то проклетото си право на избор и не пожела да забележи онзи нещастник, който още му губи времето с молитвите си.