автор: pinkmousy

Колко е страшно, когато се сбъдват мечтите
и разбираме колко били сме незрели.
И колко е страшно, когато се връщаш във дните,
в които желал си това, което днес е до тебе.

Колко е жалко, когато копнееш по нещо,
години по-късно, забравил, и то те настига.
И колко е жалко, а може би малко и смешно,
че дори и не помниш защо и как си поискал.
Пък ето, постигнал...