автор: daik

В покрайнините на поредна империя,
малък човек от малък пести,
плащайки чужда мизерия,
имайки чужди мечти.
Живеейки на тъмно
в светлеещото утро,
той все хитрее умно,
той все умува хитро.
Ще минат рицари и трубадури
покрай мечтата му стандартна.
Ще търсят врагове за своите кусури,
или пък жената си невярна…
А той усмихнато-щастливо
ще гледа техните турнири,
внимателно и предпазливо
със всеки ден по малко ще умира…
Но по река която пада ничком
под корените на върбата,
пътува люлката в която всичко
  е сложила съдбата
Тя в малкия човек ще върне
едно заспало чудо,
когото крехкото телце прегърне,
когато се събуди…
….
Тогава пак един баща ще пропътува
прашясали кръстовища във здрача…
През всичко от което се страхува
най-безогледно ще прекрачи…
И победил Смъртта
смутено ще откаже празничната феерия
Ще слага пак зрънцата във пръстта...
до следваща Империя
До следваща Империя
приятелю!