автор: templier

Заради росата, която трепери
в чашките на цветята
от страх дали я обичат
и на твоето сърце прилича,
аз те обичам.

Заради черното на дъжда,
който свири по блатото
като клавесин лунна пиеса
и прилича на твоята песен,
аз те обичам.

Заради зората,която се люлее
върху нишката на хоризонта,
сияеща и крехка,
и на твоето чело прилича,
аз те обичам.

За лекото просветляване,
което тръпне,докосвано
от крило на птица
и на твоя смях прилича,
аз те обичам.

Заради денят,който настъпва,
и назъбва гората
на границата на светлината
и на твоята радост прилича,
аз те обичам.

Заради денят,който отново е тук
след нощ без любов
и на твоето завръщане
вече прилича,
аз те обичам.

Заради вратата,която се отваря,
заради викът,който блика
от две сърца едновременно
и на този вик прилича-
аз те обичам,аз те обичам,аз те обичам...