ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Perunika
 Днес: 0
 Вчера: 0
 Общо: 14143
 Онлайн са:
 Анонимни: 861
 ХуЛитери: 1
 Всичко: 862
 Онлайн сега::: AGRESIVE
 |  Аз искам повод за усмивката да бъда,
за сълза от щастие, изгряла призори.
И искам от утеха, тиха, да пребъда,
за да ме помнят дълго моите деди.
Аз искам и засмяна да си тръгна,
да се сбогуваме набързо, но, уви,
забравена не ща да бъда,
макар и много, много да боли.
Аз искам бръчки по челото ми да няма,
и вечно млада аз за тебе да горя.
Аз искам, но пред времето съм няма
и то, уви, не чува моите мечти.
За туй пък ти ме чуваш,
и те моля, сега прости,
че времето пощада няма,
но мен завинаги усмихната пази.
Публикувано от BlackCat на 17.04.2007 @ 21:18:17
| Рейтинг за текстСредна оценка: 3.5
Оценки: 4
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Усмихната ме запази" | Вход | 5 коментара (6 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Усмихната ме запази
от aragorn на 19.04.2007 @ 12:04:49
(Профил | Изпрати бележка) | надничат малките усмихнати неща
от небесата тъмни, сиви,
и нашите деди и те така,
ще ни запомнят винаги красиви.
;) |
Re: Усмихната ме запази
от k2 на 24.05.2007 @ 18:00:06
(Профил | Изпрати бележка) | Слънце, мотая се в сайта и гледам оня малоумник Венци, че се навърта и той насам. Видях, че е сложил едно голямо "браво" на това твое произведение.
Винаги, когато тази персона каже "браво" на нещо ти си имай едно наум.
А сега да ти кажа какво е "две наум", "три наум" и прочие
Аз искам повод за усмивката да бъда,
/искам да съм повод за усмивка/
за сълза от щастие, изгряла призори.
/сълза от щастие, изгряла призори/
И искам от утеха, тиха, да пребъда,
/този ред е пълна тъпотия/
за да ме помнят дълго моите деди.
/за какво и как да те помнят дедите ти?????/
да римуваш полковник и подполковник е като да римуваш "бъда" с "пребъда" - в смисъл - лоша идея.
"Аз" не е нужно да го тряскаш навсякъде - дай почивка на егото си.
Аз искам и засмяна да си тръгна,
да се сбогуваме набързо, но, уви,
забравена не ща да бъда,
макар и много, много да боли.
този куплет направи ме разби, толкова е слабичък... хем набързо, хем усмихната, хем да не те забравя, хем "Аз" хем те боли, че и едно яко "уви", да си има другарче "боли"
Аз искам бръчки по челото ми да няма,
/не искам бръчки по челото/
и вечно млада аз за тебе да горя.
/стига с това "аз" де/
Аз искам, но пред времето съм няма
/АЗ пък съм приказлив пред времето, харесваме се с него :) /
и то, уви, не чува моите мечти.
/уви аз, аз уви, ивух се аз, аз се увих... обърках се/
За туй пък ти ме чуваш,
и те моля, сега прости,
/тук ептен смени ритъма, дори и с предишния "азкащ" ритъм се рездели/
че времето пощада няма,
но мен завинаги усмихната пази.
/а това лексиконно пожелание е като изцвъкано/
Та така, непознато другарче, без да ми се сърдиш - дай повечко ентусиазъм!
)))))))))) |
Re: Усмихната ме запази
от velina_ (velina1591@abv.bg) на 30.05.2007 @ 10:37:17
(Профил | Изпрати бележка) | Ах :-)!!!
Доста ироничен коментар :-)
Ами не съм поетеса, само на 15 съм и не очаквай да пиша като такава, просто защото не ми е времето, надявам се някой път да дойде.
Това е написано набързо, редактирано набързо и трябва да се чете набързо. Идеята ми е да остана само като усмивка накрая, а не да пиша шедьоври, които пак няма да бъдат наречени такива :-)
А щом младежа е казал "Браво", то сигурно е, защото го е прочел набързо :-) (аз така си го обяснявам)
Благодаря за коментара :-) |
] |  |
Начало
ХуЛитери
