автор: rosy88

/на дъщеря ми, с любов/

Когато някой, мила моя, те рани
/дано това на тебе не се случва/
и чуеш, в дългите и празни дни
от всеки спомен да крещи поличба,
не се вини! За Бога, не вини
сърцето си, че пак те е предало,
че между хилядите е избрало най-
безжалостното, криво огледало,
което красотата ти в гротеска
да преобръща. И да грачи болно.
Усмихвай се, когато те раняват-
нарочно и жестоко, и неволно...
Усмихвай се! На воля се разсмей!
И огледалото ще се разчупи.

Бъди щастлива, миличка! Живей!
Предателят е този, който губи.