автор: Lilith

Обхванал с пръсти
лунните чертози
сънуваш някъде в пределите
ръцете си безпътни
Обхванал с пръсти
лунните чертози
сънуваш някъде в пределите
ръцете си безпътни
и пиеш сладко от безверието
на нечии еретик очите-орбити;
от неграмотния попиваш сферите
и Смисълът,
и Здрачът,
и съновидението...

...Все...
сърцето все в безветрие...

Нима ще да откриеш в теб
оная глуха безсъдбовност
на бурята във гребена
изплел оная плитка самодивска
запалила и в теб доверието
за огън и преддверие?