автор: dimension

Разбира се, че няма да ми звъннеш.
Нали и тази вечер си с жена си.
За днес часът на любовта ни свърши.
Какво, че боледувам и очаквам...

Когато си ми нужен, все те няма.
А мисълта за теб, ежеминутна,
жадува неочаквана промяна...
Горката мисъл - тъжна и безпътна.

Разбира се, че утре ще ти липсвам.
Ще ме потърсиш. Много ще говорим.
В деня ти ще съм искана и близка
до пет часа. Денят ще се затвори.

Такава съм - нещастна, но обичаща.
С парче живот, с отломки и остатъци.
Но звъннеш ли, сърцето ми подтичва...
Разбира се, погубвайки душата ми.