Цъфналите лалета ме плашат Сю,
напомнят ми за живота около тях,
за вените задръстени от мълчание...
малки тръпки плъзват по кожата ми,
с очите на незбъднатите ми любовници,
набедени за поредна проява на лош вкус,
шептящи за страха ми да бъда,
както в онази последна вечер от детсвото,
прилежно забравена,
в която имахме семейства,
а искахме приказки.
Сега приказките ни разказват мила,
чертаят извивките на шията ми,
тези на новия ти костюм,
обувките, от които ми се вие,
докато се усмихвам чаровно на Шон.
Но забравихме глава 8ма, Сю
или предпочетохме да не четем,
а предговора беше толкова отдавна,
че вече не помним
за какво служат носните кърпички от плат,
защото не плачем, нали мила?
Всяка забележка за слабост
би била грозна проява на лош вкус,
а ние сме стилни момичета...
Ще ми подадеш ли магнум-а, мила?