автор: nig

отвъд повърхността
на кипящата черна река
ръцете ми галят
разтопения пясък.
разслоен,
прегръщам вселенската
блудница
и потъвам
в мекотата на гърдите и.
чувам как
ридаят греховете,
впримчени
в снежнобелите и коси,
а в слабините и
догарят
очите на светците…
не поглеждай към мен,
лодкарю,
греби,
отведи хората си
извън пепелта на вековете.