В петък 13-айсти
се звъни на вратата.
Отваряш и виждаш –
някакъв пън отвън,
който просто те пита,
защо си отворил
и има ли сми(съл)
да го будиш от сън.
Стискаш сатъра,
който носиш за сигурност.
И го блъскаш със него,
блъскаш докрай.
За спомен си вземаш
клечка за зъби –
то друго не остана
от клетника май!
Едва си затворил
и ето че търсят те
звъни телефона
с вибрация дива.
Два зъба глигански
в слушалката скърцащи
замезват си те
с телефонната жица.
И без да замислиш се
замахваш и удряш
с перфектно кроше -
разлетяват се глиги,
добре че са някъде
незнайно къде си
че иначе щеше
да има и лиги.
Дали да излезеш
или да си в къщи?!
Това е въпроса
след тази агресия.
Все пак си е петък
не става да дремеш-
расте звяра в теб
във прогресия.
Иди разходи го,
дано се разсее!