автор: petinka

От айсберга на хорската умора
да мога мъничка снежинка да стопя,
щастлива бих била на много хора
в очите изгрева да видя, осветил деня.

Сред шумните тълпи, нанякъде поели,
една усмивка малка само да съзра,
ще зная, че напразен не е бил денят ми
и радостна, че с нея ще е по-добър света.

Във парковете ни, поели топлината
на идващата пролет с приказния цвят,
в треви и птички, даже в непознати
усещам – всичко ражда се за нов живот.

Как бих желала всички хора, като мене
усмивката си да даряват на света.
И нека техните лица са озарени
от нея – сгряваща човешките сърца.