автор: jey

“Когато Ти рече: Търсете лицето Ми.
Моето сърце ти каза: Лицето Ти ще търся, Господи.” Пс. 28:8

Обикалях градове и черкви
и с безброй художници се запознах.
Те, в иконите вградили себе си
ми говореха за Твойта власт
над сърцата им. Видях мечтите им –
път към Тебе търсеха и те –
да не се стопи след тях безсмислено
устрема на техните ръце,
вдигнати към Теб – да Те докоснат,
вперени очи – да Те съзрат,
вярата, че някого ще стоплят
не със свещ, със своите платна.

Господи, лицето Ти ще търся.

Нещо истинско открих там – на площада.
Някакви усмихнати лица
и едно усещане за младост –
не религия, а светлина.
Музика, хваление небесно!
Със безброй певци се запознах –
вярата си бяха вплели в песни,
за да не изгубят своя глас.
Слушах песента им за мечтата
Словото Ти да възвеличат
и да блесне в красота земята
като чуй добрата новина.

Господи, лицето Ти ще търся.
Господи, навсякъде си Ти.
Сутрин, обед, вечер ме обгръщаш
с любовта Си. Твоите очи
не пропускат стъпките ми плахи.
Теб намирам в нещо всеки ден.
А да Те докосна всъщност значи
просто …
Ти да се откриеш в мен!