автор: mastilo

Когато влизаш в храма ми,
получаваш още на прага
едно почти религиозно откровение,
но това все още няма как да го знаеш,
защото си забравил, и затуй
наричай ме Психея, която
не облизва скротуми,
не само защото Ерос е търговска марка,
капка парфюм между гърдите,
и дори не се казвам Милагрос,
жената със седефените длани,
която кара бедрата да шепнат
ведно с прозаичните й чувства,
които не миришат на чисто,
като есенция от тъмен филм, където
няма секс между изпръхналите устни на стените
и в окото на тоалетната чиния -
има - „Няма манджа - няма ганджа“
това е реплика от черно-бял, късометражен,
разбира се потен и кисел,
влажен и застоял като аромат,
кино, като забравена книга в мансарда,
а мъглите в думите ми как миришат?
Дали на - /бъдеще в тесто на керемида/ - ммм?
искаш ли да ми помогнеш, нека го забъркаме,
всъщност не знам с какво разполагаме,
освен с червено вино и натурален шоколад,
а другите нужни и вкусни продукти?
Започваме с колебание, относно желатина,
растителен или животински?
Можеш да го извлечеш от месото около семките
на сладко киселите плодове, и устните ми,
зъбите, с които хапя желанието
в раздробените стави, и сухожилия,
сварените звуци и миризми,
попили колагена от костите ти,
кръговрат, поддържащ еластичността на кожите ни,
хълбоците, глезените, мекото на китките
и слюнката, която пръска
желирани тръпки по езиците,
с нея ще рисувам нимбата на пъпчето ти...

... но вече си чул слуховете, хрупам
истории една след друга, и звуча
убедително, не симулирам оргазъм,
защото усещам твоето доверие
и неизбежност по мен.