автор: Scratch

Бяха дни далечни, прекрасни, но отдавна отминали...
И в безкрая аз се давех всяка вечер,
но жадно молех, търсех още от простора.
Последните лъчи на умиращото слънце
И планината,и мечтата,и пътеката сред нивите,
Ми носеха надеждата,че любовта ме чака...
Самозалъгвах се,но думите най-сладки са лъжовни...
А някой ми шептеше нежно:”Не плачи”
Тихо гледах фасовете и си мислех
Колко са прекрасни свободата и тънките лунни лъчи!
Така си и беше.Но по-прекрасен бе ти...
Лудостта ми бе сладка и траеше само един миг-
Но миг на прекрасни илюзии и невъзможни мечти.
И лятото го няма вече.И слънцето,и нивите
И планината дива.Само студ в гърдите напира.
Той смазва ми всяка надежда за старите дни.
И няма го друго-остана ми спомена-
Един спомен за прекрасен див сън...