Стоя и гледам залеза -
денят отива си, кърви,
прободен и убит от мрака.
Стоя и гледам залеза -
отново безнадеждно сам,
без някой, нейде да ме чака.
Стоя и гледам залеза -
въртят се спомени, събират
и тръгват във атака.
Стоя и гледам залеза -
ти вече си далеко ...
Кой, кажи ми е глупака?
Стоя и гледам залеза -
сега как мразя любовта
и проклинам в мен слабака.
Стоях и гледах залеза -
нощта се спусна плавно.
А аз тихо заплаках...