автор: vanilin

Люлее се зловещо маранята,
подклаждана от августовска жар.
Прокрадва тежки сенки по земята
на облаците взривният товар...

Пролазва през тревите зажаднели
ветрец прохладен, с мирис на роса.
Внезапно секват всички птичи трели...
Гората сресва своята коса...

Вихрушка във фуния вдига шуми -
парцали от предесенен килим...
С отсечен залп дъждовните куршуми
по пътя вдигат сиви струйки дим...

И в миг небето мълнии изпраща
към този свят, в очакване смълчан...
И с грохот тътне въздухът изтласкан -
в стремежа си да бъде пак събран...

Дърветата, във танци нестинарски,
телата превиват, ставите пращят,
а облаците чупят по кръчмарски
бутилки дъжд, преди да се ранят...

...Но секва всичко. Светва пак и ето -
в небето слънцето е пак на път...
И тънка пара плъзва по полето,
в което уморено спи дъждът...


Ванилин Гавраилов