автор: dobria

1.
За нещо се вълнувам
и нещо си мълвя,
какво ли съществува,
във моята душа.
Дали е тя бездънна
и скрита вътре в мен,
и има ли тя дъно,
се питам изумен.
2.
Кава е тази сила,
която в мен кипи.
Тя всичко е попила
живот съдба,мечти,
която днес ме движи
и сочи моят път,
та аз прекръстен трижди,
готов съм и на смърт...
3.
Вървя по пътя стръмен,
вървя,не спирам,сам.
Изправен,неогънат,
за подвизи призван...
4.
Високо е небето,
далече е целта-
ще стигнем ли мъжете,
до нашата мечта.
Да има за народа,
за всичи,теб,и мен.
Да бъдеме свободни
и сити всеки ден.
И бедност тук да няма,
а весел,сит живот.
Надеждата голяма,
на нашият народ!