автор: gadina_

И после плача. Като за спасение.
Изливам се. Като след пресушаване.
И изравнявам всички измерения.
И малко... ни приемам, ни предавам.

И после, после тръгвам да играя
най-веселото същество в планетата.
Като известно време ги избягвам!
(дори и най-"нахалните" момчета!)

И после се надувам, че ще срещна
най-чаканият принц. И ще е скоро!
Отглеждам си нечувана надежда.
Отглежда ми се сам тестостерона.

И после срещам принцопотенциален!
Редувам с него светлото със здрача!
Етапа, следващият и банален...
Е после? Как какво? Е, после плача.