и след хиляда години
и след хиляда приказки
пак ще си същия
неподготвен за живота мъж.
пак ще пиеш на бавни
глътки самотата
простирайки лекомислено
дъха си по вратът
на онази любовница.
дивата страстна жена,
която те кара да живееш.
да дишаш.
да мигаш дори.
и след хиляда и една години
пак ще свети луната.
пак ще си тъжен и същия
остарял бездомник
с клокочещи мисли
и разчупено
между слепоочието доверие.
и след хиляда и една години.
и след хиляда и сто дори.
аз ще съм жива,
а ти ще гориш.