автор: Scratch

Не плачи,не и за мен.
Не плачи.И аз няма.
Спомени..ние ги имаме много...
Ти прегърни ги,
А аз ще намеря мойта съдба.
Спомни си пролетните одежди,
които навличах щом паднеше
първия есенен дъжд..
спомни си за нашите мисли
и за онзи крехък сребрист сън....
спомни си за златната мрежа,
която сплетох,
за да ти докажа любовта,
спомни си за плясъка на вълните нощем
и за ромона на бялата река.
Събуди се!Това вече го няма!
Съгрешавам ли,че правя това?
Аз трябва!
Вече нямаме дом,
Вече няма мечти,вече няма идеали.
А знаем,че и двамата имаме грехове.
Прощавам ти!Прости ме и ти...
Ни е сме жертиви на вярата....