автор: Scratch

Аз няма да тръгна;не и сега
Когато розата тлее в студения мрак,
Когато звездите страдат
И ражда се есенен сън.
Пустинния вятър шепти ни
Познатата песен,но вече не танцуваме ние.
Родени в легенда,
С леденда на усти умираме
И знаем,че няма да тръгна сега..
Меко мартенско утро
Сняг и сиви спомени
Копнежи по нов изгрев и нова зора,
Нереални макар,те са наша съдба.
И сакаш нещо се къса в сърцето....
Аз няма да тръгна,не и сега.
Усетих ли грешното?