автор: TheBloodThirstyBunny

Всичко се крепеше само на вярата ми... Тогава! И аз бях силна, отминавайки тежките моменти с усмивка... Сякаш не зачитах сълзите, които напираха да се стекат по небрежно преправено ми изражение, наподобяващо щастие!
Бихте ли умряли за любовта? Е, аз го направих... Повярвайте ми това е най- прекрасното чувство... Да знаеш, че каузата е с висока цена! Че губиш живота си за нещо толкова висшо... За това, за което си живял... Ако любовта е Животът, то тогава аз умрях за него! Най- странното е ,че сякаш „мостовете” към изхода- единствените пътища - изгаряха , а аз ги гледах с протегната напред ръка. Сякаш можех да напрaвя нещо... И ето ,че моята вяра изчезна... Вярата , която ме крепеше... В онази нощ - аз умрях. Меката светлинка изчезваше. Смаляваше се в една точка, докато не остана само черно пространство...
Ако сега...точно в този момент, на това място, аз ви кажа, че единственото нещо , за което си заслужава да живееш е да умреш, то какво ще направите вие...Ако ви кажа ,че това беше най- приятното нещо- да знам ,че повече няма да има болка?! Ще повярвате ли?
Без да осъзнавам ,че животът за мен, тепърва беше започнал... Че сложих краят преди началото...Да се усмихвам докато очите ми се затварят под тежеста на клепачите, загубила сила от болката, която ме беше мачкала толкова много време. Сякаш ми олекна... Не исках да осъзная , че колкото и безсмислено да е всичко...живота ни е даден само веднъж и няма смисъл да го губим...