Загубихме се някъде в мъглите
Завоалираха ни се чертите
по ранни и неспирни изживявания
хем неудачни , хем като разтягания
на иначе невзрачни хипотези -
Но ние казвахме - “Не сме от тези “
Това , което искам да си ти е по добре - следи паважа ...
и той е предусмислен за това - да има кал по него ,
с много жал , но все пак кал ...
От стъпки на идиоти по които
други майстори са тъпкали сърдито .
От тук започва само песента , простъпила
едва - едва , и няма друго,
Другото е ден - във който те кълна -“Бъди със мен”
Отчайващата прилика с икона
парадоксира в себе си Горгона .
Това е път. Това е плът.
Това е Астра , дим и откровение .
Ще можем ли да се стечем на поклонение
пред собствените си хамбари на страстта , на ревността ........
За миг , по Дяволите се проточи
собственото ми дебелоочие
да бъдеш малка , като пеперуда ,
дебнеща като орел ,
но кой ли ми е взел и факела в гонитбата
и песента, , чието “соло”бих импровизирал ?
Както заради гмеш Пилат е инквизирал ?
........Сега е малко смешно да играя тъжен .
И все пак нека ми дължиш
........мисълта ....да полетиш ........