автор: didislava

Срещна ме Странник в един мрачен ден,
когато вървях без посока.
Макар да видя моя поглед студен,
Той гледаше с обич дълбока...

И в миг мойто страдащо тъжно сърце
бе сгряно от топла надежда,
с желание в нова посока поех,
усетил, че вече проглеждам

Пред мене пътека се тясна изви,
не беше широка и чиста,
а трудна, осеяна с тръни, бодли,
с неравности и камениста...

Помислих си : ”Няма да стигна докрай,
не мога с това да се справя”.
А Странникът рече :”Не се колебай,
Аз Свойта подкрепа ти давам”...

Реших – и пристъпих, защото разбрах,
че Странникът пътя познава,
по дланите негови рани видях,
Той вече оттук бе минавал...

Дори не усетих как трудно вървя,
защото на рамото мое,
един гълъб бял, като сняг долетя
и кацна красив и спокоен.

Той стана мой близък и скъп Утешител,
Застъпник и верен Приятел –
разказа ми как моя Странник-Спасител,
Синът е на Бога Създател.

Сега все по-ясно пред мен е небето,
щастлив аз разказвам на всеки,
че вечен живот, в царство славно и светло,
е в края на тази пътека.


Август 2002