автор: Sandra_54

Отчаяните спомени
пак блъскат се в душата ми.
Една любов отиде си от мен.
Красива болка търси път
към светлото страдание.
И мъката събуди се до мен.
Разхождам се и мисля си
как бързо си отиде.
Кажи ми аз ли сбърках пак?
Кажи къде?
И зимата пак идва
и вие във душата ми.
А аз незнам къде да се спася!
Кажи,любими мой,
приятелю-предател,
къде да те открия ми кажи?
Къде да стопля пак
сърцето вцепенено,
от студ и болка,
от сринати мечти?
Ти тръгна вчера
без да се сбогуваш даже!
Добре!
А днеска ще си тръгна аз!
Какво от туй,че всичко срещу мен е.
Тя,
болката,
ще си отиде също,
някой ден.....!!!