автор: gorski

В началото на двадесет и първи век,
тъй както си оряхме със магарета,
яви се някакъв висок и благ човек
и рече: "Вервайте ми - азъ съмъ Царътъ ви."

Повервахме...И цели осемстотин дни
вървяхме като стадо след пастира си.
Но не престанаха големите злини,
Рогатия се мъкнеше подире ни.
Нападнаха ни марокански скакалци.
Разтуриха се пластове е свлачища.
Беди, невиждани от нашите предци
в историята кървава и плачеща.
Забогатели бързо, без да леят пот,
зауправляваха ни мутрите, простаците.
Измъчен беше безработният народ
след масова подмасова приватизация.
Наместо личности явиха се лица
уж мъжки, ала някак сбъркани...
Богати старци съблазняваха деца.
Развяваха се знамена протъркани.
Прииждаха беди: и кърлежи, и бяс,
и грешници, и лъжепроповедници.
Обирници ни дебнеха от всеки храст.
Книжовниците бяха същи клетници.
Пожари лумнаха из целия Балкан.
Жените ни слугуваха в Европата.

Написах аз, хронистът с панталон съдран,
преди да го настигне сопата.