автор: krista

Да съм пролетен дъжд,
тихо в листи ръмящ,
да съм зрееща ръж
в благодатни поля,
да съм влажно небе
над земната гръд,
светлината да бъда
в края на път.
Да съм тихият плач
на някой в нощта,
да съм синият здрач,
в който пада звезда.
Да съм нежният блян
на влюбен хлапак,
да съм шеметен танц
на слети тела.
Да съм вечна тревога,
да съм твоя съдба,
да съм твоето "мога",
да съм твойто СЕГА.