автор: ole72

Защо е гневна твоята любов,
нима от линча ставам по-добра,
аз не разбирам огнения зов,
жигосал ме със бича на смъртта.

Когато подаряваш щедър страх,
нима очакваш ведро да блестя,
не те очаквам, в тебе не познах
любимия и в ада ти мълча.

А прошката е трудна и боли,
кървя и ти прощавам аз едва,
такъв не те признавам и помни,
че няма обикна твоя мрак.