автор: sradev

На планетата Кокоран,
Зад хилядата звезди,
Слънце не залязва там,
Смело червеят лети,
Краставицата си пее,
на мишлето с три уши,
крокодила се усмихва,
чак до кътните зъби.
Там змията снася мед
в панички за закуска,
банички пече на лед-
сладко Вълчо да ги хруска.
Там Паток е важен цар,
а Маймун - баш учител,
сутрин пият златен цяр,
вечер смеят се самички.
Има някъде планета
за Поета и за Кмета -
някъде зад две звезди
в огледалото търси.