"Нашето лято не идва ли вече?"
запита ме малко дете.
"Само дъжд ни вали и носът ми потече." -
и ме посочи с червено носле.
"Ще видиш, ще дойде!" -
му казвам намръщен,
дъждът се стича и по мойте крака.
Прекръствам се тихо, а дори не съм кръстен
и бавно си тръгвам със книга в ръка.
Отварям на страница двеста и пета,
след двеста и четири крачки в калта -
там пише да седна насред полето,
да шепна за слънце на тъжна земя.
Приседнал, пред мене поставям,
зърно жито за добър урожай,
кана вино за късмета заравям
и мляко изливам за след нашия край.
Изправям се тихо, зад мене детето -
"Нашето лято ли викаш сега?"
Отговор имам, но ме спира сърцето -
"Ще дойде, ти само изтрай есента..."
02.06.2004 02:10