автор: Celena

В Библията се казва – “Човекът е любов”, но тази “любов” ли е причината той да убива и наранява околните?!
Рицарят се хвали: “Живея за честта си!”, но дори и тя понякога отстъпва на страха и егоизма.
Трябва да виждаме човека такъв, какъвто е – с всичко добро и лошо в него, да приемем душевността като нещо необятно и безкрайно, изтъкано от чест и страх, любов и омраза, състрадание и егоизъм…
Но нека го представя по - ясно – затвори очи! Представи си една улица! – Тя много прилича на твоята – там, където си отраснал и опознал света. На нея живеят най – различни хора – млади и стари, навъсени и вечно усмихнати… Познаваш ги всичките, защото си ги виждал хиляди пъти. Ето, най – красивата къща принадлежи на госпожица Любов, която е винаги свежа, щастлива и весела. Градинката е пълна с най – красивите и нежни цветя, а отстрани на алеята си играят две деца – Вяра и Надежда. Първата е малко особена и се цупи за щяло и нещяло, но иначе е добра и мила, а другата, тя е по-малката, е палава и игрива. Обича да се крие и дори понякога, ако човек да не знае къде да я търси, може да си помисли, че не съществува. Да ама си е там и скришом се усмихва, докато сестрите й Вяра и Любов безуспешно се опитват да я открият.
Точно до тази спретната къщичка е домът на старицата Омраза. Тя е попрегърбена и често пъти доста мрачна. Дворът е запустял и наистина трудно би било за всеки да повярва, че един ден госпожата е била млада и весела и поразително много е приличала на дъщеря си – младата Любов.
Странно наистина, но само на пръв поглед. Обаче когато поопознаеш баба Омраза изобщо няма да се учудиш. Даже двете честичко си приказват през оградата и дори не проумяват как на някому е могло да се сторят пълни противоположности. Признай, че и ти си го помисли от начало!
Но нека да продължим с обиколката! По – нататък живеят братята Страх и Ужас. Те никога не излизат от къщата си и за това никой не може да каже с точност как изглеждат. И въпреки, че не са ги виждали, всички са убедени, че са си там и само дебнат за сгоден момент да избягат на друга по – безопасна улица. Само дето това си е доста скучничко и не заслужава да му обърна много внимание, така че да хвърлим един поглед на къщата, която се намира отсреща. Там виждаме едно щастливо семейство – госпожа Чест, господин Достойнство и малката Честност. Веднага се забелязва, че по цял ден дават и изпълняват обещания, което ги прави леко странни. Дъщеря им пък никога в живота си не е лъгала, но дори и някога да й се наложи, вярвам, че ще бъде за добро. Е, разбира се, не са много хората, които й се доверяват. Нали знаеш колко са мнителни всички в наши дни? Но ние й вярваме, защото я познаваме, нали?
В съседния двор намираме надменната вдовица Гордост. Тя била някаква аристократка по произход и не пропуска да се похвали с това на всеки, който има нещастието да я заговори, а след като изтърпи дългото й експозе на тема “Аз съм най – великата”, човек е принуден да й направи няколко комплимента, защото просто не може да се измъкне. Ах, че досада!
А съпругът й, Лицемерие, хич не беше толкова приказлив. Направо не знам как винаги успяваше да бъде толкова усмихнат. Но както и да е. Той отдавна почина, макар някои да твърдят, че призракът му още посещава улицата от време на време.
Следва домът на младата Искреност и брат й, Състрадание. Те вечно помагат на бедните. Толкова често, че чак се набиват на очи. Ама това го правят не защото са кой знае колко добри, а просто защото дават всичко, което им поискат без да се замислят. И така… Откакто се преместиха тук, бедни в района няма, освен самите те и честно казано сами са си виновни за това. А сега нека не ги съжаляваме, а да минем нататък – в най – затънтения ъгъл на улицата. Там се намира мрачната “крепост’ на господин Егоизъм, госпожа Завист и синът им – Подлост. Можеш да си ги представиш като онези от семейство Адамс, дето ходят все в черно и плашат хората. Те остават винаги в сянката на другите и вършат работите си скришом. За тях вече с чиста съвест да кажем, че са истинската пълна противоположност на госпожица Любов и сестрите й Вяра и Надежда. Сещаш се защо, нали? Иначе палавникът Подлост много се разбира с малката Честност, предполагам, защото външно си приличат. От далече можеш да ги вземеш един за друг, ама по характер са много различни. Чак прекалено. Това обаче не е лошо. Никак даже. Нали знаеш, че именно еднаквостите понякога са тези, които внасят разнообразие в ежедневието.
И така, ден след ден, всички тези съседи си живеят в пълна хармония и сигурно много биха тъжали, ако някой от тях го нямаше. А знаеш ли как се казва улицата? – “Човешко съзнание” и се намира вътре в теб. Да, и ти си имаш твоя госпожица Любов, баба Омраза, Вяра и Надежда, братя Страх и Ужас, свое си семейство на Чест, Достойнство и Честност, госпожица Искреност и господин Състрадание и дори Лицемерие, Егоизъм, Завист и Подлост, макар че понякога не се виждат с просто око. Това сме ние, хората. Това сме аз и ти – едно цяло, което не може без съставните си части, а най – важната част – това е надеждата, защото едва ли без нея бихме оцелели в хилядолетния ход на историята. Възкръсваме от суровите сенки на мрака, ставаме хора чрез нея и отново с нея спасяваме осъдените си души. Отвори очи! Хареса ли ти обиколката на “Човешко съзнание”? Ако чувстваш лека носталгия и ти се ще пак да я посетиш, пък и ти се намира малко свободно време, просто затвори очи и ще я видиш, такава, каквато я видяхме току що и каквато тя винаги ще бъде точно и само за теб.