автор: bROkO

напук на всички вероятности,
нахълта в моя злобен свят.
със смях подмина неприятностите,
не си остави път назад.

не бях готов да те посрещна,
но се изгубих в погледа ти мамещ.
не знаех и не знам дали е грешно,
но знам, че искам да останеш.

светът ми се изгуби в твоята вселена,
умрях. и бях роден отново.
намерих пристан в бързата река на времето
и спрях при теб. без теб не мога.

присъствието ти претоварва възприятията
и гравитацията ти е невъзможна за отричане.
едно уж простичко понятие,
а казва всичко. обичам те, обичам те,
обичам те.