Запееш ли, ще бъда твоя песен,
заплачеш ли, сълза ще бъда аз,
изгаряш ли, ще съм потоп небесен,
мечтаеш ли, ще бъда твоят глас...
Повярваш ли, ще бъда твоя вяра,
сънуваш ли, ще бъда хубав сън...
Но, искаш ли сега да те оставя,
ще хлопна тихо портата отвън...
И няма да се чувствам неразбрана,
дори да помня нежния ти глас -
и думите, и тихата забрана
да бъда с теб до сетния си час.
Гневът ми даже просто е излишен -
ще се стопи във погледа студен...
Ти мой ще си! - Дори да си различен,
завинаги ще бъдеш част от мен!